дефинирай ми човешко отношение

ВНИМАНИЕ! The Ice Is Getting Thinner (сборник постове) съдържа 3043 думи.

Посочи ми опорочителя на истината, мартине. Ще го разкарам. Дори на поколенията няма да позволя да го чете повече. Не ги обичам тия, дето се гаврят със случващи (ни се) неща. Хвърли първите осем бита.

Имаме три момичета. Една красива, друга напълно обикновена и трета грозна. Взимаме четвърто момиче. Избери си приятел — молим последното. Тя избира обикновената. Но ще мълчи ли? — пита избралата. Искам нямата.

Да не обича. Да чувства някак затъпено, но с мярка — по команда. Да ми се усмихва и възхищава. Способност да притежава да не е видяла и чула нещо, което не е за.

Едно време си мислих че пред мен стои стена. Стена, която изграждам аз. Но с възхода на годините започвам да се съмнявам. Една стена, но сам аз не съм. Някой има от другата страна. Дали друг ожесточено не подклажда основите й. Аз не мога да видя какво действително върши отсреща. Чувам му само гласа. Глас, на който непорочно си вярвах в началото, а сега нещо … а сега нещо.

искам да намеря някой чийто свят да ме погълне, да ме повлече … дълбок и фин свят … с изящество … и точки, в които да се захващам, когато усетя че падам, че се подхлъзвам … искам да влезя в нечии свят на образи и сивмоли така дълбоко, че да забравя себе си … да остане чиста само фантазията …
|—|

Красиви опорочители. Защо една страница, на която се генерира автоматично съдържание, поема вината на цяло едно лайняно поколение.

беше текст беше легло на заекващи в момента е дефинирай ми човешко отношение бяха милиарди пишещи преди мен винаги ще бъде lubricantwtfbe и къде без едно просто чувство на само къде без него

имам една група на приятели и познати
едни отричат другите
други пък въобще не им обръщат внимание
а просто ги приемат
трети не подозират
а някои просто за спорта

сега сам ще се почувствам
през хуя ми е за
всички обичам

защото без всички
нямаше да има тези
които ги отричат
а другите
които на не им пука

знаете ли
никога не съм споменавал едно момиче
мая

тя публикува в душата ми
ела да прочетеш нещо
аз ще си купя кърпички да избърша
после
храчката
ти

и никога няма да я спомена

слушам
чаша кафе
после още една
броя дните до заплата
цигарите до края на кутията
часовете до утре
слушам цветовете
спомням си
бих построила стени
между които да живея
бих нарисувала дима
извиващ се между пламъците, топлещи, светещи
между четири стени
дом (на края на света)
или в началото му
или целия свят
целия ми свят
когато бях на четири
на седем
ме беше страх да запаля газовия котлон
когато бях на четиринайсет
на осемнайсет
ме беше страх да запаля цигара
сега ме страх
правя нещата, които искам, от които ме е страх
строя дома си, дом, в който да живея сама
някои редове не се повтарят
някои редове се издигат спирално над предните
като дим
тук се повторих тук
се цитирах
без да претендирам за нещо
|—|

после бе …

Цонко said…

Пак си пусни косата, много ти отива.:)
|—|

Chris Isaak- “Blue hotel”

Няма значение дали не спя или сънувам интензивно от два до осем часа. Дали се будя с вредни навици и клипове на Garbage за повдигане на самочувствието. Дали по пътя слушам най-великата жена или се мъча да докарам някакво специфично настроение. Системата просто ми убива желанието. Колкото и прекрасни хора да има в даскало, каквито и пичове да са двама-трима от преподавателите, не мога да се примиря с недемократичното отношение към себе си и останалите, и да си зубря тихичко и свя/ито. Г Е-то вони. Нямам впредвид тревата в тоалетните, а всичко останало. Трябва или да приемам на шега боклука(не красив като третия албум на групата:/) зад гордо развятото знаме на Европейския съюз, или да скапя изцяло. Добре,че има приятели,които да ме изкарват от омагьосания кръг по някое време, че Ана- испанката ни - е култова и поне на репетициите можем да пробваме малко свободно мислене. И жалко,че няма да взема стипендия заради тъпите неизвинени
..
А в един готин стар филм изгубеният преди години дук се оказа кръстен Бътърфлай ейнбоу Пийс.
|—|

търся козирога, в който съм щяла да се влюбя според http://blogthings.com
не е от наличните ми познати козирози Мария и Зара. като се появи такъв, нека се яви при отговрните лица, да го натъпчат с хапчета, за да го подготвят за мен… а защо козирог, може да отговори само сайтът… давах такива отговори, че направо си знаех каква зодия ще ми се падне, уви, дори и да променях някои отговори, не се падна някоя от зодиите, с които съм си имала работа досега… къде останаха любимите скорпиони.
свих малко оранжева боя от тази, с която боядисват входа. не съм наясно защо, чисто първосигнално, но към свиването, или към оранжевото - не знам. мисля да си нацапам пръстите и да си сложа отпечатък на вратата… или да си боядисам косата.

сега… отпусни се, трябва ти масаж - дълъг, много дълъг, ако се наложи и с почивки; бавен.. умерено бавен. после ще си вкараш лентата в главата и ще почне да тече. като разтопено масло, от хубавото - немското, което с баща ми обожаваме, особено върху кекс или бисквити, и със сладко. (всъщност не искам да си признавам, че гърлото ме заболя след нощното колело, което не може да обясни факта, че спряха водата, но спокойно, ние сме се запасили като за едномесечен режим)
black’n’red
|—|

По данни, които получих вчера днес има частично слънчево затъмнение Естествено бях забравила.. хахах.. Хубаво, че Богито е така ентусиазиран в тази насока и се беще погрижил да можем да погледаме Мисля, че даже гледането през наполовина опушено стъкло от бутилка е по-забавно от онези специално пригодени очила.. Дава по-голямо настроение Единствено жалко, че малко хора хванаха тази красота… единствените, които гледахме в пиковия момент (поне отвън) бяхме аз, Богдан, Марто и Златко, които нацелиха момента, в който да подишат ‘чист’ въздух ;Р

Беше наистина красиво.. сякаш това беше не слънце, а луната Луната светеше днес
|—|

Не съм сигурен дали виждаш блъсканиците. Всички се блъскат. Объркани. Спъват се. Спъват се, не защото бързат, а защото се мъчат да измислят причина.

Колко се опитваш да се намериш? Объркани (всички) хора. Блъскат се за бъдещето. Може би бройката за там е ограничена. Може би чувствата, животът, емоциите, красотата - видиш ли - не съществуват. Съществуват сблъсъците. Объркани хора се блъскат. А бъдещето ги наблюдава с усмивка несъществувайки.

Блъскат се.

Блъскането опиянява, започва да им харесва. Колко е приятно да се блъскаш, колко е приятна забравата. Нищо не помня, но ще продължа да го правя. За всеки случай.
|—|

Сезонът на люляка си отива, затова и малкото неувяхнал такъв трябва да се оползотвори. На затрупаното ми бюро все още стои купичката с останалите цветове, но и те са увяхнали..С мисълта за новата безкрайна седмица се изпарява и последното ухание на люляк.

Ето още 2 мои фаворита от вчерашното снимане
(…)

Искам да ви споделя нещо,което е докоснало сърцето ми…така…днес се събудих в особено добро настроение(все пак животът е такова щастие),бях прекарал целия ден пред монитора на Valivar,нещо за което не съжалявам,…..,и си мислех за времето навън :Защо по дяволите всички мрънкат относно лошото време? Сега се и сещам за една песен,която ми попадна наскоро,отново,защото заслугата да я чуя за първи път принадлежи на г-н Колев(младши),та имах предвид :Garbage-Only Happy When it Rains!!!! Сетих се и за всички онези лелки,които ще се оплачат,че ги боли по нещо,горкичките,те просто не съзнават че силата е само в тях…. Идеята е следната- напук на всичката негативна енергия,която ни обгражда кажете си I’m Only Happy When it Rains! Така че бъдете на линия през целия ден и се обичайте.
|—|

В момента съм в особено странно настроение. Awake се върти за втори път в плейлиста… а вероятно цяла нощ ще продължава да се върти в главата ми… Не знам дали мястото на този пост е в тази категория, но днес оцелях за втори път (по биология). Отново ме нареждат нещо (дочувам) Имам чувството, че все още не съм написал нищо смислено тук, може би заради носталгията по стария блог, но смятам че скоро ще го преодолея. Добра идея, като за начало, би било да спра да пиша точно сега. Next track - Dream Theater - Voices.
|—|

9/23/2004
днес имах шанса да се запечатам в лицето на световната история, дори без да прочета и един урок. Как ли? Много просто. Има един проект, разработен от НАСА, където призозават всеки, който има желание да напише по нещо за живота си, тази информация ще бъде запазена на някаква станция, която изпращат в Космоса и след 50 000 години ще се върне обратно на Земята. Тогава може би човечеството няма да съществува, странните създания, обитаващи нашата планета ще прочетат посланието ми и ще има да го тълкуват като седмокласник творчеството на Ботев…но уви, нищо не ми дойде на ум да напиша, e и утре е ден

(от архива на вече несъществуващия om3ga.vlasath.org)

ТЪРСИ СЕ

Коледното ми настроение.
Особени белези: тъпо и упорито, депресивно, само-деструктивно, нахранено и напито с ром.
Може да се намери да диша упоено по пазарите за елхи, да пали ароматни свещи или да пие ром с гръцки сладки на пейка.

Дали защото не общувам с хора, дали защото не гледам промивомозъчни предавания, дали защото не ми е топло и сготвено и семейно, то не се връща при мен. Напротив, скита само по разни тъмни и романтични места, където заедно сме гледали цветните светлини едно време и сме мечтали за бъдещето. Дали и то се измъчва от раздялата ни, или си е намерило вече ново дете, в което да се всели и заедно да се дивят на всяко нещо като на уникално чудо. Може би откакто елхата вкъщи е изкуствена, феите не идват вече да живеят в нея, откакто открих, че изпълнението на китайските коледни лампички на Jingle Bells е всъщност доста провлачено и фалшиво, то вече не събужда митологичните създания всяка сутрин и не ги изважда от кристалните им домове. Фак. Остарях.

“Дали защото скитам по света,
понякога съм грешен и бездомен,
дали защото свърши любовта,
пътеката към теб е моят спомен.”
|—|

и …

„едното място” отдавна не е това, което беше. и нямам предвид само, че в днешно време си инсталираме климатици, телефони, дисплеи, компютри, dvd плеъри и каквото още се сетите в тоалетните или, че има хора които преглеждат новините или си чатат в icq седнали на тоалетната чиния…

но в XXI век, когато почти не останаха ценности, в които да вярваме.. тоалетната се превърна в едно сакрално място, в едих личен храм на уединението за хората, в чието напрегнато ежедневие няма много лично време. аз вече не се изненадвам, когато някой колега ми сподели, какво ново е измислил, докато е бил зад вратата с двете нули… наскоро дори microsoft извадиха на пазара портативна обществена тоалетна със вграден компютър с интернет връзка…
|—|

тези хора горе са моите най - световноизвестни [постави държава] писатели; виждал съм очите им; докосвал съм ръцете им; презирал съм ги; преебавал съм ги сакрално

накрая остава само

Аз лош филм няма да Ви препоръчам .Хитмен е генетично създаден елитен убиец, известен единствено под кодовото име Агент 47. Той води мълчаливо война, за унищожение на света на злото. Хиперподредения живот и бистър ум на Агент 47 са неочаквано затруднени, когато среща Ника, проституираща рускиня, която събужда съвестта му и го кара да се замисли за същността на работата му. Екшън до краен предел. Освен това филма е сниман в България (по-точно 2/3 от филма).

|—|

Ние се напихме. Въпреки че интегрирахме всичко, което можахме.. и вкарахме под диференциала квото можеше.. Йо хо хо и бутилката ром не стигна.. Сега е по-близо до утренния обяд от колкото до снощната вечеря но весо и мАртин изядоха лютеницата.. и хляба..

мАртин и Радо спят.. радо е свикнал да живее с други хора в тясна общижитейна студендтско-градска стая и спи, ако не му казваш името и се събужда на него, докато при мАртин беше — ‘не ми се пие повече’ и запспа. С весо обмисляме при кого да спим, защото вкъщи има само две легла и трябваше да заема одеало. Скънк пее със всички сили, но те вече са на момента ‘were a british rock band’, което е тъжно. Навън беше ужасна мъгла в която трябваше да намерим пътя. Беше по-кофти и от филм на Стивън Кинг, въпреки че нямаше ‘Тъннн..’ като видиш зомби в огледалото.

Весо още гледа някви неща из стаята (предимно gsm-a си, а сега и калъфка за хилка за тенис на маса). мАртин спи, скин пее pickin on mе, но току що свърши

milk is my sugar.. допиваме тва и си лягаме.
|—|

и след поредното брит парти в строежа алексей каза, че не блогвам. аз казах, че блогвам офалйн на тленни останки от дървета в повече, но по-кратки думички. синьо виждам, сини очи и синьо див водопад. хора в сини гащеризони и метални щипки, фантастика от края на осемдесетте. очите ми продължават да изглеждат зелени заради подобна блуза. хамелеонизирам се насред инфлацията. не не съм регистрирана на фондовата борса, не не пия бира, не не ми е топло. спрях да харесвам безистени по тъмно и да задавам нервни въпроси. още не мога да си купя шал, който не прилича на дамаска. искам повече зелени чаршафи и масаж с масло от лимонена трева. дам.
дете предаде много поздрави на блога. рисувахме се на бялата дъска. лице на райе, ръце без лице, пилешки бутчета от осми клас с гарнитура от грах. изпадам в дефицити, лична рецесия по обяд. рицарът на бял кон го отвяха ветровете, защото е слаботелесен като карикатура на дон кихот. останаха мазни рицари без броня. с червени бузи и шарени вратовръзки. говорят за half life, а аз като същинска ирина флорин го разделям с докога и златни фиби от седми клас.

съквартирантът на весо каза, че сме като scooby doo gang и почти паднах от стола. весо линукса стана скууби, мартин- шаги, дете - велма, аз -дафни, мишо - фред. таааадам
|—|

На 12-ти май, 2008 аз въвеждам символи на компютъра си. Митко мина преди известно време през стаята да си остави хавлията на терасата. Времето е хубаво — каза той. Не си обличай яке.

Мартин снощи е гледал филм с Валя и Тошо. Мартин няма днес катерене. Мартин обича да нарича себе си щурец и мисли да издава книга.

Калоян е бивш моряк. Той никога не е бил моряк. Дори не е роден до морето. Има диоптър. Записа да учи арабистика и не съм го виждал от месец, защото се скри в тях със залъгваща идея - уча.

Мирослава пък. Тя вчера имаше имен ден, но надали много хора са разбрали. Никой не знае кой набор е. Никой не знае за кво учи френски. Никой не знае защо не стана учител по история. Никой не знае, защото е неучтиво да се пита. Да, тя всъщност се казва дете. Виждате ли.

Мишо. Мишо пък така и няма да си намери работа. Не знам. Намери ли си работа? Той поне не иска да го наричам с различно име от Михаил. Имам чувството, че само аз и вуйчо му помним името на специалността му, а пък то не е трудно: топлотехника. А за кво пише на паскал - не знам. Да, от както го помня издава вестници. Дете опита всъщност да му наложи некво име, ма не се получи. Много бе сложно.

Тихомир пък. Оп. Тодор.Тодор е голям гьон. Знаете значението на гьон, нали? Красив човек със зеници. Беше колега на Калоян, а пък сега учел повече. Де да знам. Твърдят, че имал приятел от библиотеката. Теката. Едно време беше голям арабист, ма сия нещо зе да се оправя. Голям зор е да го изкараш някъде, ма в библиотеката може. Леко бие неадекватен и обича да слага накрая на изреченията ‘нали’, ма всъщност всички сме заринати от същата простотия просто избива от други отверстия.

Нели е фенка на нашто радио и дори един склад не знае защо.

Аз. Аз ли? Хм. Аз съм просто неебателен.

Благодаря. Омръзна ми да описвам колко всъщност всички сме болни. Ние сме болни, ма не сме копелете. Ние сме хора, които ще умрем богове.

А, мартина всъщност не се оплаква. С малко повече труд мога да издиря купища доказателства, че всички останали мои приятели, приятели!, са бая-бая по-големи мрънкала от мартина. Тя просто е добър човек, а всички останали - мазни банички. Бе кво разбират мазните банички. Дори не сте родени копелета. Ви еба.

И, всички тъпаци, ние болните приятели, блогваме. Изливаме дълбоко лични неща на бетонната плоча и накрая приятел се изсира отгоре + мазна усмивка, баси. А дали още някой болен мозък вярва, че можем да си бъдем помощ. Ха. Ще си умрем в калта. Актьори, писатели … комици. Лайняри, смотаняци, говняра и обърнати маратонки. И още Гео Милев го е казал, еййййй. И трябваше да го разбера в най-забутаната част на тоя красив Ямбол. Защото Ямбол е като konk. Всички са го слушали, ма не са разбрали. София е парадайс. Да го еба. Имаше един сериал. Гръм в рая. Ех, беше хубав, ма тогава бях рипир. Никога не съм … никога не съм. И Виктор почнаха да играят на таз игра. Пък аз съм се запил, разбираш ли. И кой го отбелязал това. Хм. Ония дето спряха да пият водка, но продължават да слушат чалга. Щото в чалгата му е майката. Щото сме заблудени маневри. Аре.

Смешни сме.

Моника е на тавана. Мисля че това изречение изразява повече положителни чувства от останалите. Толкова не ми пука за, че дори не ви мразя. Затъпихте омразата в мен, благодаря. Затъпени върхове. Това сме ние. Инерция. Инерция. Искаме книги да пишем. Искаме театри да строим. А сами помежду текст не можем почувстваме.

На задника ще си избродирам — (бяло пространство). Ако ме разбра.

Мишо, който никога не разбира Весо. За кво ме карате излишно да се възгордявам. Очевидни неща винаги изнасям, мамка му. Страх. Стрес. Бира.

А сега вече мога да се облека и изляза с Алексей. А — той ме кефи че винаги знае всичко, забравих да спомена.

Опровергай ме, че имаш не само две възможности да чувстваш - силен наивен сърдел и глупава пиянска любов.

Никой никога няма да заобича приятеля си, който го обича.

Честит имен ден, Гео. Само век, но пък си заслужава.
|—|

Tags: богнеще //