дефинирай ми човешко отношение

дефинирай ми човешко отношение ИЛИ богнещеумра.vlasath.org престава да съществува като динамичен ресурс

последващи меланхолични съждения: http://lubricant.wtf.be/ | rss

един малък депресиран и искрено несръчен чародей
първи редове в колонка

В действителност съм депресиран, но искам да подчертая, че не е дълбоко невъзможно да се случат готини неща. Защото фестовете е възможно да са приключили, но нови неща започват да се градят и изграждат, да се раждат (и пикаят с малките си пишки - егоисти).

Хора се раждат като никога. Спирам да се срещам с близки приятели и тъжа за далечни палмови земи, но туй не пречи да кръстосвам улици и да пиша в колонката си.

Дълбок поклон пред моето място на голямата черна дъска!

веселин, lubricant.wtf.be
http://lubricant.wtf.be/post/4
21.08.2007

ти, мартина
и ти, калоян

сте приветствани
защото имате лек летен загар

ние не знаем защо
ние сме

дефинирай ми човешко отношение на английски :РР

забавно е

ВНИМАНИЕ! The Ice Is Getting Thinner (сборник постове) съдържа 3043 думи.
[Read more →]

Драги читатели!

И най-голямата мастия по улиците на София няма толкоз кърлежи дет аз имах. Аз съм кърлеж.

Шегувам се, естествено. Вие сте достатъчно интелигентни, нали? Мчда.

Дванадесет минава. Седми май. Прибирам се.

В Богroll добавих петнадесет ресурса. Хора. Все хора. Не просто случайни адреси за отбиване на време. Не-не. Ресурси, които се възприемат трудно. Трудно се четат. Някои дори не си чел. Други малко, твърде малко. А част създал сам за.

Щя спя във влака. Надявам се няма да говоря насън. Те са невинни. Случайно попаднали в моето купе. Нищо нарочно.

Ще продължавам. Ще продължавам да добавям трудно четими ресурси. И може би някой ден ще порасна. Ще порасна и ще си купя склад. Ще се оженя за тиха мома, която ще ми народи дечица. Ще опресня шофьорските си способности и ще си купя микробус. Ще го карам из малкия град. Ще си избери един малък град. Но дотогава, ще продължавам да мечтая за своите два крака.

когато бях момче, си мечтаех за
когато спрях да бъда момче
спрях да бъда
когато

Мартин снощи е гледал филм с Валя и Тошо. Мартин няма днес катерене. Мартин обича да нарича себе си щурец и мисли да издава книга.

Калоян е бивш моряк. Той никога не е бил моряк. Дори не е роден до морето. Има диоптър. Записа да учи арабистика и не съм го виждал от месец, защото се скри в тях със залъгваща идея - уча.

Мирослава пък. Тя вчера имаше имен ден, но надали много хора са разбрали. Никой не знае кой набор е. Никой не знае за кво учи френски. Никой не знае защо не стана учител по история. Никой не знае, защото е неучтиво да се пита. Да, тя всъщност се казва дете. Виждате ли.

Мишо. Мишо пък така и няма да си намери работа. Не знам. Намери ли си работа? Той поне не иска да го наричам с различно име от Михаил. Имам чувството, че само аз и вуйчо му помним името на специалността му, а пък то не е трудно: топлотехника. А за кво пише на паскал - не знам. Да, от както го помня издава вестници. Дете опита всъщност да му наложи некво име, ма не се получи. Много бе сложно.

Тихомир пък. Оп. Тодор.Тодор е голям гьон. Знаете значението на гьон, нали? Красив човек със зеници. Беше колега на Калоян, а пък сега учел повече. Де да знам. Твърдят, че имал приятел от библиотеката. Теката. Едно време беше голям арабист, ма сия нещо зе да се оправя. Голям зор е да го изкараш някъде, ма в библиотеката може. Леко бие неадекватен и обича да слага накрая на изреченията ‘нали’, ма всъщност всички сме заринати от същата простотия просто избива от други отверстия.

Нели е фенка на нашто радио и дори един склад не знае защо.

Аз. Аз ли? Хм. Аз съм просто неебателен.

Благодаря. Омръзна ми да описвам колко всъщност всички сме болни. Ние сме болни, ма не сме копелете. Ние сме хора, които ще умрем богове.

А, мартина всъщност не се оплаква. С малко повече труд мога да издиря купища доказателства, че всички останали мои приятели, приятели!, са бая-бая по-големи мрънкала от мартина. Тя просто е добър човек, а всички останали - мазни банички. Бе кво разбират мазните банички. Дори не сте родени копелета. Ви еба.

И, всички тъпаци, ние болните приятели, блогваме. Изливаме дълбоко лични неща на бетонната плоча и накрая приятел се изсира отгоре + мазна усмивка, баси. А дали още някой болен мозък вярва, че можем да си бъдем помощ. Ха. Ще си умрем в калта. Актьори, писатели … комици. Лайняри, смотаняци, говняра и обърнати маратонки. И още Гео Милев го е казал, еййййй. И трябваше да го разбера в най-забутаната част на тоя красив Ямбол. Защото Ямбол е като konk. Всички са го слушали, ма не са разбрали. София е парадайс. Да го еба. Имаше един сериал. Гръм в рая. Ех, беше хубав, ма тогава бях рипир. Никога не съм … никога не съм. И Виктор почнаха да играят на таз игра. Пък аз съм се запил, разбираш ли. И кой го отбелязал това. Хм. Ония дето спряха да пият водка, но продължават да слушат чалга. Щото в чалгата му е майката. Щото сме заблудени маневри. Аре.

Смешни сме.

Моника е на тавана. Мисля че това изречение изразява повече положителни чувства от останалите. Толкова не ми пука за, че дори не ви мразя. Затъпихте омразата в мен, благодаря. Затъпени върхове. Това сме ние. Инерция. Инерция. Искаме книги да пишем. Искаме театри да строим. А сами помежду текст не можем почувстваме.

На задника ще си избродирам — (бяло пространство). Ако ме разбра.

Мишо, който никога не разбира Весо. За кво ме карате излишно да се възгордявам. Очевидни неща винаги изнасям, мамка му. Страх. Стрес. Бира.

А сега вече мога да се облека и изляза с Алексей. А — той ме кефи че винаги знае всичко, забравих да спомена.

Опровергай ме, че имаш не само две възможности да чувстваш - силен наивен сърдел и глупава пиянска любов.

Никой никога няма да заобича приятеля си, който го обича.

Честит имен ден, Гео. Само век, но пък си заслужава.

Firefox 3 визуализира целия адрес на кирилица просто така (без допълнителни настройки). Това ме вдъхнови да си добавя в url на публикациите и името на поста. Скоро всички ще мигрират към 3, а предполагам с желание забавния естетически ефект, url на български, се постига при всички клиенти.

В цялата схема само vlasath.org не ще бъде с кирилски символи.

Вчера пуснах Убунту да се надгражда до 8.04. Компютърът ми умря, поради източване на батерията, по средата на инсталацията, но го живнах. Баси кефа. От гледна точка на пълната автоматизация, имаме леки аномалии. Стари проблеми се разрешиха, появиха се нови, по-търпими. И всичко това без никакви усилия. Бу. Та затуй се сдобих с тройка де.

В Бургас съм. Чета 84 и ходя да ям в баба и дядо. На сия ще излизам и с Виктор. Времето е шестица. Сам съм в къщи. Пия сам. Заспивам сам. Всъщност похабих третата бира, му еба. Къде е Тошко да я изпие.

Първият ми пост получи цели четири коментара, че дори вълните похвалиха анонимни лица, които заливат на дете мястото с още по-безсмислени коментари. Златан е простак (ела до Бургас да се видим), останалите са харабии. Бе то хуу има опция за коментиране, ма за кво кът нема кво. Аре. Пълнели са ме повече offline подхвърлянията.

Марта е сладка със своите нещица и въобще в по-голям процент е сладка, а батерията е към края си отново.

Хубаво е тук. Хубаво е. Но не ми пречи да се наслаждавам и на човешкия прогрес.

Не приемайте толкова на сериозно публичността на публикациите и, моля, поразходете се. Времето е действително.

Покрай похапването в баба и дядо гледам телевизия вечерта. Ибаси. Пее им се на хората, пее им се. А всъщност всичко е толкова интересно и зарибяващо, лесно за попиване, че привидно негативните настроения са ясни. Телевизията е хубаво нещо. Безболезнено духовно самоубийство. Най-сладкото.

Ямболлии обединете се и пуснете един mu.

Всичко е такъв майтап, че забравям да се насирам от смях. Ха-ха.

Хубаво е да си на път. Истинско е някак. Действително. Честно ти го разправям. Късмет, дупе. И някак се чувства бе, чувства се. Чувства се кога един човек е действителен и кога смърди кат мърша.

Баси кефа.

Бе, дете. Ела при нас. : )

Аз съм Веселин. От България съм. Аз съм Веселин, от България, заекващ. Живея в България като Веселин. Заеквам в България.

Не знам защо ти умря най-хубавият заек. Не ми е тъжно за проклетия ти заек, защото в България ги ядем.

Идея си нямам за кое по-напред да ми е тъжно — за това че заеквам или за това че живея в България. Затуй си избрах да умра бог. Защото боговете, знам, не тъжат.

Аз съм Веселин. От България съм. Всъщност надали ще ме чуеш да заеквам. Мечтая го.

Мечтая да живея в България. Живея в България. Една мечта по-малко.

Е, започвам да търся нови.

Дефинирай ми човешко отношение, моля.

Аз съм Веселин. Не живея в Бургас, нито в София. Също така не живея във Варна. Ще го напиша за последен път, защото умря най-хубавият заек, — живея в България. И по принцип в България пишем България така, но аз го изписвам и тъй българия.